История

   Институтът по обща и неорганична химия е едно от основните и перспективни изследователски средища на българската химия. Неговата почти половин-вековна история е история на възходящо развитие, постоянно усъвършенстване и укрепване на международния му авторитет. Основан е през 1960 г.

   Появява се като резултат от разделянето на Химическите институти при БАН на няколко звена, като привлича учени от други институти и университети. Основател и пръв директор на института до 1990 г. беше Академик Георги Близнаков, един бележит български учен, работещ в областта на физичната и неорганична химия, чиито изследвания върху ефекта на смесената адсорбция върху зародишообразуването, растежа и формата на кристалите, са спечелили международно признание.

    Първоначалната му структура включва пет лаборатории адсорбция и неорганичен катализ, неорганични соли, аналитична химия, редукция на метални оксиди и реакции в твърда фаза и химия на твърдите горива. Обособява се и малка група по проблемите на инженерната химия, която по-късно става зародиш на един нов институт на БАН – Институтът по инженерна химия.

   Още в началото изследванията са насочени към синтеза и комплексното охарактеризиране на нови неорганични материали със специфични свойства, включващи синтетични и природни адсорбенти, катализатори, материали с висока твърдост и др. За изследването на широката гама неорганични материали непрекъснато се въвеждат нови модерни физични методи (адсорбционни и каталитични измервания, рентгеноструктурен анализ изотопен обмен, Оже спектрометрия, ЕПР, масспектометрия, Мьосбауерова и инфрачервена спектрометрия, рентгенова фотоелектронна спектроскопия). Успоредно с това се развиват и разнообразни методи за химичен анализ. Разработва се и теоретичната химия на комплексните съединения. Оригинален характер имат и започнатите изследвания върху безконтактната редукция на метални оксиди. Значителен успех бележат и практическите разработки на метални покрития върху метални повърхности. След 1970 г. се слага началото и на изследвания върху актуални екологични проблеми (пълно каталитично изгаряне, екологичен мониторинг и др.). Започнати са изследвания и върху материали за акумулиране на водород и върху израстване на технически монокристали. Лабораторията по неорганични соли предприема системни изследвания върху оползотворяването на природни суровини (черноморска луга и др.).

   В периода 1980-1985 г. се създават 13 диференцирани лаборатории. Те покриват три основни научни направления: синтез на нови материали, химичен анализ и физикохимия на повърхността и катализ.

   Скоро след основаването на Института международното му сътрудничество надхвърля границите на източна и централна Европа. В кръга на постоянните партньори се включват Австрия, Франция, Италия, САЩ, Испания и др. ИОНХ поставя началото на престижната международна конференция по катализ и на много други научни форуми. Подготвени в ИОНХ високо-квалифицирани кадри днес заемат ръководни позиции в САЩ, Италия, Германия, Франция, Турция и др.

   Благодарение на своя висок международен авторитет през 2004 г. Институтът е избран за Център по компетентност за многофункционални материали и нови процеси с екологична насоченост. Понастоящем ИОНХ има потенциал и амбиция да разработва високо-технологични материали и да решава актуални проблеми на нанотехнологиите, екологията и екологичния мониторинг.

top page